Автор: Явор Дачков, ГласовеИзвинявам се за думите, които казах за майката

Автор: Явор Дачков, " Гласове "

" Извинявам се за думите, които споделих за майката на Даная! Публичният линч, на който бяхме подложени от фондация " Даная ", докара до там да си изпусна нервите и да изляза отвън надзор, казвайки неща, които не трябваше да споделям. " Това показа в изявление за " Гласове " и Явор Дачков проф. Искра Христозова, която бе принудена да напусне ИСУЛ след проведена медийна офанзива на въпросната фондация. 

" Прокуратурата те притиска, ти си жертва. “Даная ” може всичко да направи, само че лекарите не могат да се защитат. Лекарите постоянно са отговорни. Не мога да приема този линч над лекарското съсловие от пациентски организации, някои от които наистина помагат, само че други не знам за какво въобще се основават... "

" Бяха пускани сигнали до Медицински контрол, Министерство на здравеопазването, до " Закрила на детето ", до НЗОК, до прокуратурата като вътре се излагат някакви неуместни неща, че клиниката е доста мръсна, че някъде в баните има плесен, че при децата не се пускат други хора, че бедните деца с месеци стоят и гледат през дребни прозорчета небето и не могат да излязат да си играят. Това е същински тормоз. Лекарите и личния състав не могат да си гледат работата и да лекуват, тъй като непрестанно би трябвало да пишат пояснения, да разпечатват документи за прокуратурата и да се занимават с настояванията на шест фондации, които се месят директно в ръководството на отделението по онкохематология. това не е обикновено "

" Защо отвръщам против фондация „ Даная “? Срещу „ Пирогов “ година и половина се водят доста тежки каузи за това, че детето не е оживяло. Това е хронично заболяване. Тромбоцитопениите, когато има мозъчен кръвоизлив, са доста тежки и в множеството случаи приключват съдбовно. Няма отговорен. Аз съм доктор и напълно отговорно споделям, че няма отговорен за гибелта на Даная. Не съм го лекувала, не съм го виждала, не познавам и майката, тъй че не могат да ме обвинят, че имам дан в това, което се е случило, каквито внушения към този момент бяха направени в медиите. Казвам тези неща, тъй като сътрудниците в " Пирогов " доста страдат. Водещи експерти бяха викани при прокурори, чакаха в чакални с нарушители, вместо да оперират. Как по този начин унижаван човек ще оперира умерено, по какъв начин ще се бори за човешки живот, когато се отнасят с него като с нарушител. При нас схемата се повтаря. Както нападнаха „ Пирогов “ в продължение на година и половина, в този момент нападат клиниката в ИСУЛ. "

Според Проф. Христозова фондация " Даная " си е търсила жертвен козел, водена от користни ползи, нямащи никаква връзка с грижата за пациентите:   " Българската администрация не разрешава на благородни хора без фондации да строят клиники, само че разрешава на фондации да рушат цели лечебни заведения ". Ето и цялото изявление на Явор Дачков с проф. Искра Христозова.

- Проф. Христозова, съжалявате ли за думите си по адрес на Ани Стоянова – майката на Даная, които доведоха до отстраняването ви от ИСУЛ? ( " Възникна в този момент една шеста фондация " Даная " на една нещастна майка, която загуби детето си, само че има някаква виновност. Не може дете с тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има четири деца, самотна майка от 4 разнообразни мъже. То да си удари главата, три дни по Гергьовден да не го заведеш на доктор. След това като отива в " Пирогов ", тъй като няма фактори, които да спрат това кървене, лекарите са отговорни. Успяха от " Пирогов " да се измъкнат, в този момент нас ни обследват ", се чува да споделя Христозова в публикувано в обществените мрежи видео от срещата.)

- Извинявам се на майката, че си изпуснах нервите и излязох отвън надзор, казвайки неща, които не трябваше да споделям. Все отново тази жена почтено отстъпи органите на детето си. Когато обаче фондацията влезе в „ Пирогов “, сътвори огромни проблеми на сътрудниците, тъй като това е едно хронично заболяване  и не постоянно приключва добре. Аз претърпях такова нещо, когато синът ми беше на 22 години  и го пребиха. 20 дни беше в „ Пирогов “ в безсъзнание с мозъчен кръвоизлив. Аз съм безпределно признателна и удовлетворена от сътрудниците, че ми избавиха детето, само че той можеше по същия метод да загине. Така че аз съм предходна през тази болежка и я разбирам изцяло. А и моят наследник преди година и половина си отиде от инфаркт. Неспасяем случай. Никой не е отговорен, орис. Пациентът не е Лазар, а лекарят не е Христос. Това е алегория. 

- Да се върнем на тази злощастна среща в Столичната община...

-Да. Там на организираната среща от комисиите по здравеопазване и социални въпроси в Столична община, бях предизвикана да кажа тези думи за майката на Даная. Бях подала една тъжба против фондация, от която излизаха неприятности за клиниката. Пациенти бяха подтиквани да подават искове против болничното заведение, както и проведена група на родители на умряли деца – това са хора, които имат доста огромна болежка и от време на време не могат да преценяват, че нещата са неспасяеми. Пак да повторя - болният не е Лазар и ние не сме Иисус Христос, макар че моите букви са И.Х. Може би в този момент ходя по тая Голгота поради това, което се случи. 

И по този начин когато отидохме в Столичната община на съвещанието на комисиите, започнаха нападки. Фондациите, против които бях писала тъжби, бяха готови, тъй като бяха ходили на две срещи преди този момент. Нас никой не ни беше поканил публично и ние отидохме извънредно неподготвени.

- В какво се показва този спор, за какво спорехте?

- Създадени са шест пациентски организации, фондации, от които една огромна част са на държавна дотация и дотация от Столична община и община Костенец....

- Кои фондации имате поради?

- Сдружение „ Деца с онкохематологични болести ”- Златна панделка “, да вземем за пример. Бяха им отстъпени пространства в ИСУЛ, които са на общината. Също по този начин имат личен състав, на който се заплаща, а в действителност не се прави никаква активност, за която да се получават тези пари. Все отново с цел да дават някакви доклади и има деца, идваха в клиниката, с цел да събират персонални данни и то по време на грипна зараза. Самите родители стачкуваха и дори имаше тъжби против това навлизане и престанаха да ги пускат. Жалбите стигнаха до  началника на клиниката, само че той не ги е предал по-нагоре с входящ номер и когато те ме нападнаха, че няма такива тъжби, ги потърсихме ги намерихме в една директория на бюрото, само че без входящи номера и юристът сподели, е са невалидни трудове.

- Да внесем още малко изясненост. Някакви фондации влизат в ИСУЛ с каква цел, какво желае да вършат?

- Да развиват някаква активност, с цел да оправдаят съществуването си. Тези деца не се лекуват с банани и портокали, нито с клоуни да организират смехотерапия. 

- Това ли вършат?

- Това вършат. В това време друга фондация, кръстена на името на умряло дете, която се кани да съди две лечебни заведения.....

- Говорите за „ Даная “?

- Да. За „ Даная “

- Доколкото разбирам е имало спор сред болничното заведение, общината и тези фондации за някакви здания, някакво място или за метода, по който си взаимодействат?

- Аз входирах сигнал да се направи инспекция, само че не съм желала да ги дават на прокуратурата, нито нищо. Принципал е общината, да си направи инспекция и в случай че всичко е чисто и идеално, аз ще кажа: „ Извинявайте! “. Не съм скрила нищо, само че за какво отвръщам против фондация „ Даная “. Срещу „ Пирогов “ година и половина се водят доста тежки каузи за това, че детето не е оживяло. Това е хронично заболяване. Тромбоцитопениите, когато има мозъчен кръвоизлив, са доста тежки и в множеството случаи приключват съдбовно. Няма отговорен. Аз съм доктор и напълно отговорно споделям, че няма отговорен за гибелта на това дете. Не съм го лекувала, не съм го виждала, не познавам и майката, тъй че не могат да ме обвинят, че имам дан в това, което се е случило. Казвам тези неща, тъй като сътрудниците доста страдат. И схемата е същата. Както нападнаха „ Пирогов “ година и половина в този момент нападат клиниката в ИСУЛ. Водещи експерти бяха викани при прокурори, чакаха в чакални с нарушители, вместо да оперират. Как по този начин унижаван човек ще оперира умерено, по какъв начин ще се бори за човешки живот, когато се отнасят с него като с нарушител. Как ще се усеща и къде е това общество, да не излезе в отбрана на лекарите. Разбира се, когато стартират офанзивите “Пирогов ” скочи целият и излезе на проява, заплашиха със стачки и малко се тушираха нещата. След като не можаха да съсипят “Пирогов ”... кажете ми какво ще прави България без тези лекари и без тази незабавна помощ, в случай че бъде унищожена поради този безразсъден напън. Защо никой не смее да пази лекарското съсловие.

Този напън се трансферира при нас в ИСУЛ. Бяха писани писма до Медицински контрол, Министерство на здравеопазването, до Закрила на детето, до НЗОК, до прокуратурата като вътре се излагат някакви неща, че клиниката е доста мръсна, че някъде в баните има плесен, че при децата не се пускат други хора, че бедните деца с месеци стоят и гледат през дребни прозорчета небето и не могат да излязат да си играят... Такива едни неща. Искам да кажа, че децата постъпват за от три до пет дни за осъществяване на химиотерапията, те са с майки, бащите извън могат да се обадят и да донесат нещо, само че не е належащо баби и дядовци да влизат в една клиника с 36 кревати, която да се трансформира в Аврамов дом.

Във всички клиники се влиза с чип, на никое място не може по този начин свободно да пребиваваш... Мисля, че това беше целенасочена офанзива против клиниката и натам ме насочва мисълта от едно изявление на ръководителя на здравната комисия в общината...

- Ваня Григорова имате поради...

- Да. Тя сподели: " вие в действителност сте цитадела, непревземаема цитадела “, визирайки някакъв случай на близки на пациент, които желали да влязат, само че не могли. Други се оплакали, че като влезнали, сестрите ги гонели: „ махайте се, махайте се, ние тука включваме токсини, всико е отровно! “. Това го сподели...

- Председателката на комисията Ваня Григорова...

- И сподели: “едно дете, тъй като нямаше протонна терапия в България, отиде в Германия, заставам и се върна, 6 години беше добре и болестта се върна...Искам да кажа че децата от рак не оздравяват ”... Как звучи това нещо за родители, на които им следва лекуване на децата...

- Значи това го сподели Ваня Григорова...

- Това го сподели най-безотговорно и никой не реагира на тези приказки. Никой. Но то е записано, има го на запис, направиха запис, с цел да устроят този съд и го пуснаха.

- Това в действителност е скандално. По-голямата част от децата оздравяват, нали по този начин?

- Оздравяват, несъмнено. 

- И вие ги спасявате?

- Ще ви покажа моята дисертация, която опазих през 2005-а година. Детската онкология бе основана от проф. Братанов през 1968 година, а аз започнах да работя като детски онколог през 1975 година. От 81 година към този момент нямаше никакъв онколог и в България бях единственият, събирах всички деца от България. Все още в Пловдив и във Варна сътрудниците в действителност лекуваха, само че бяха хематолози, тъй като лекуваха левкемии и лимфоми, до момента в който всичките солидни тумори се събираха при мен. В дисертацията си имам резултатите на 440 деца, които аз съм лекувала персонално и съм ги проследила, и съм направила заключения, изработила съм прогностични аршин за България и съм проучила каква е преживяемостта при обособените хистологични разновидности. Тогава повече от половината от децата от тази група от 440 бяха избавени. През 81-а година за първи път в България аз вкарах предоперативната химиотерапия и преживяемостта се подвигна от 20% до към 68%. Не споделям че е мое изобретение, то се прилагаше по света и детските онколози с 20 години изпреварихме химиотерапевтите при възрастни с предоперативната химиотерапия. Детските тумори са доста чувствителни и могат да понижат размерите си и това дава опция операторът да направи радикална интервенция с по-малък риск за живота, с по-малко заплаха за разсейки. С този способ с 10% се покачиха сполучливите лечения. Сега към този момент преживяемостта е 90%, както и левкимиите се лекуват 90%. Лекува се. Хората би трябвало да знаят.

- А Ваня Григорова споделя че...

- Не може да се приказва по този начин лаически и непроверено. Ей по този начин пуснато изкарване, с цел да омаловажиш труда на тези хора...

- Да се върнем на фондацията и издевателството...

- Да. Прокуратурата желае ксерокопия на досиетата на 10 деца с всички истории на болесттите им. 

- Заради сигналите на „ Даная “?

-  Да, поради този сигнал на „ Даная “ против клиниката. И прокуратурата изиска досиетата на 10 деца, с цел да видят дали е наред и дали няма пропуски, тъй като се твърдеше, че има и документални пропуски.  Няколко дни работеха три ксерокса по едно и също време, с цел да се подготвят всичките документи, тъй като едно дете може да има и 15 истории на болесттите си. Просто не можеше да си вършим директната работа, дори и като оставахме след работно време. Прокуратурата те притиска, ти си жертва. “Даная ” може всичко да направи, само че доктор не може да се отбрани. Лекарят е отговорен и при този линч, тъй като това е линч, над лекарското съсловие от пациентски организации, някой от които наистина помагат, само че не знам други за какво се основават...

- За пари...

- И при тоя линч лекарите са смазани. Може да попитате за какво сътрудниците се отхвърлиха от мен? Ръководството беше ужасено да не последва нещо друго и доста бързо излезе в пресата. Имах алтернативата или да ме уволнят дисциплинарно, или да си подам оставката. Избрах второто и повече в никакъв случай няма да работя там. 

- Вие сте 50 години в тази специалност и към момента не сте се отказали да работите?

- Не не съм се отказала. Имам предложения, имам къде да работя. От близо 20 години работя над пенсионната си възраст. Пенсионирах се на 69, по-късно заради липса на експерти ме поканиха да продължа да работя и работих още 10 години. Вече самото вървене и ставане заран рано и всякога отиване тъкмо в точния момент, в никакъв случай не съм закъснявала за рапортите, към този момент в действителност ми тежи. И обмислях към този момент да напусна.

- Цял живот в какъв брой часа ставате заран?

- Като по-млада ставах в 6, само че в този момент ставам в 5.30, тъй като по-трудно се оправям. Ходих пешком - това ми беше единственият спорт, само че в този момент към този момент взимам транспортни средства, не съм добре със ставите. 

- За вашата възраст сте в отлична форма. Да напомним още един път, че фондация „ Даная “ съди „ Пирогов “, а в този момент ИСУЛ. Схемата е същата?

- Схемата е същата. Удар по клиниката.  Все отново фондацията искаше някаква жертва, някакъв жертвен козел. И една жена на 78 години може да бъде пожертвана....

- Ако можем да обобщим, в действителност тези фондации желаят да се месят в ръководенето на клиниката и то безусловно нерегламентирано... 

- Интереси някакви...

- Предполагам, финансови.
                                     
 - Да

- Но опазването на здравето по принцип е консервативна институция, където има доста строга подчиненост, доста ясно систематизиране на отговорности. Какво става когато всевъзможни фондации, вие казахте за шест към детската онкохематология на ИСУЛ..

- Като прибавим и „ Даная “, която също се мести в работата ни.

- И това основава безспорен безпорядък?

- Хаос, несъмнено. Как ще работят хората, те са унищожени, не смеят да погледнат. След като си подадох оставката, всеки скрито пристигна да ми каже какъв брой съжалява и какъв брой съм му пособия. 

- А родители опазиха ли ви?

- Много. Даже две доста борбени дами, и трета се причисли, пуснаха уебсайт и доста ме поддържаха. Дафинка Пандарова и Златка Петева. Наистина за децата сме се борили доста. Болестите им бяха напреднали и в неподходяща възраст, само че се измъкнаха. Повече от 10 години и двете са живи и здрави.

- Споменахте за дисертацията си, че сте излекувала 440 деца, само че имате ли концепция общо какъв брой са?

- Не съм правила статистика, тъй като за мен, да ви кажа, всяко дете е победа. За всяко дете, което се оперираше в “Пирогов ”, аз тичах от клиниката и заставах пред операционната, и дружно с родителите чаках хирургът да излезе и да каже по какъв начин е предходна интервенцията. Аз съм и изживяла нещо доста тежко – дете, на което не можеш да окажеш помощ. То се опасява от гибелта... Имаше по едно време възбрана да не се дават доста опиати. В подобен миг си припомням три наряди един Гошко, един Васил, един Петър... държала съм им ръцете и им споделях, че всичко ще мине добре, както се споделя, физиологичен серум им върших. И ме е боляло от човешкото изтощение, че не мога да оказа помощ. Помня и пациенти, които към този момент оздравяха, имат и потомство. Те ми се обаждат и до през днешния ден. За тях съм ликувала, че те са пълноценни жители на обществото, те не са инвалиди, те са работоспособни и има доста от тях, които са към този момент осъществени в чудесни специалности. И несъмнено с всяко дете, което си отивало, съм го считала за крах. Винаги остава едно оскърбление, че не си съумял да се пребориш с това тежко заболяване. 

- Как е функционирала болничното заведение без фондации преди години? Това е нова мода и изобщо за какво благотворителността би трябвало да бъде проведена в Неправителствени организации? Има ли случаи, когато някой е правил подаяние и е помагал без Неправителствени организации?

- Мисля, че две фондации са задоволителни – една за злокачествените и една за доброкачествените болести, и да бъдат в интерес на пациентите. Но по този начин да ни тормозят и да основават такива проблеми... И в случай че си позволиш намерено да напишеш нещо ставаш жертвен козел и са провежда съд.

- Публичен линч, както се случи с вас. В предварителния диалог ми разказахте за един признателен татко, който без да прави фондации, демонстрира огромна щедрост към клиниката. Може ли да опише този случай?

-  Този човек е непосредствен на мой родственик. Детето му заболява. Той имаше бизнес в Гърция и в България. Първо се мисли, че е пневмония, астма, само че се открива, че повода е един голям израстък. В Гърция взимат биопсия, детето изпада в кома, стартират химиотерапия. Детето малко се стабилизира и той пристигна при мен и ме попита дали да не го заведе в Америка или да останат в България. Тогава аз му споделих напълно искрено, че каквото могат да създадат в Гърция, това ще създадем и ние в България, само че Америка е мястото където детската онкология е най-развита, тъй че отивай и се пробвай да спасиш детето си. Там цяла година се бориха американците, само че не можаха нищо да създадат. Накрая му споделиха да се върнат в България вкъщи, при сестра му, при играчките му. Той ме попита дали може последните му дни да бъдат в нашата клиника. Тогава аз споделих, че ние нямаме чак такива условия и той го заведе в Правителствена болница и то там си отиде. Преди да почине, това дете беше споделило: „ баща, апелирам те, направи клиника такава каквато е в Америка за българските деца! ”. И той направи един голям ремонт на клиниката за милион лв.. Единствено пожела да постави портрета на детето си във фоайето. После сподели, че е почнал да събира 5 милиона за изграждане на напълно нова клиника по онкохематология. Опита се да построи тази клиника. Първо изиска в двора на Правителствена болница – не стана. След това в двора на ИСУЛ сякаш щеше да стане, само че и там не стана. Намериха се хора с въздействие и му желаеха тези пари: „ Дайте ни тези пари, ние ще забележим къде да построим тази болница и ще ви дадем медал „ Стара планина “ “. Той им споделил: „ Аз изгубих детето си и не мога да го върна с един медал, не ви го желая! “ Така че има и благородни хора, той не е направил фондация и не тръби по медиите какво е направил. Единствено искаше в името на детето си да го направи.

- И българската администрация не му разреши да направи клиника.

- Не му разреши, само че в този момент разрешава на фондации да разрушават лечебни заведения.